Кабинетът "Орешарски" вече е готов и публичен, предстои му първото изпитание – гласуването в НС. Преди това срещата и очакваното одобрение от президента Росен Плевнелиев.

Но той вече каза "мисля, че дадоха световен пример за бързане, а не за бавене. Всичко се случваше на минутата." А при връчването на мандата на номинирания за премиер от КБ Пламен Орешарски подчерта, че е бил силно впечатлен от програмата на и че тя е сериозно подготвена.

Но сега коментираме имената, които предпочете Пламен Орешарски, технократът, както го нарекоха всички световни медии. Вярваме на думите на лидера на БСП Сергей Станишев, че те са свободният избор на номинирания за премиер, за разлика от обременения негов при съставянето на правителството на Тройната коалиция. Но това се случи преди 8 години и на първо четене си е извадил поуки политикът Станишев, дано! И все пак бъдещето ще покаже доколко Орешарски е успешен мениджър и разбира от хора, както биха казали българските граждани, особено от малките населени места, където Герберското управление нанесе тежки погроми на бедност, отчаяние и пълна безперспективност. Никакви хвалби за магистрали, археология и предизборни митинги с концерти за много пари, на които отиваха хората, защото са безплатни не могат да променят ситуацията на тежката тъга, налегнала България, в която е прецедент усмивката и радостта от живота. Колкото до признанието "бяхме горделиви" на експремиера и лидер на ГЕРБ Борисов, то не е точно, истинската дума е нагли /почти по Цв. Цв./ Но да не се занимаваме с миналото, тепърва ще го осмисляме като тежки удари и върху държавността и върху психиката на хората, които като никога досега посягат/ха/ на живота си дори и като живи факли. Нещо не помнено даже и в най-зловещите години на тоталитаризма.

Не познавам детайлно всички от кабинета "Орешарски" не става дума лично, а като публично присъствие, но първият поглед от биографиите им е, че те са сериозно образовани хора и експерти в областта си. Първият коментар за някои от тях беше партийната им оцветеност или, че това е коалиция БСП – ДПС. Нормален е скептицизмът, много сме препатили, много са ни лъгали, не малко идваха във властта с ореола на месии. В 21-ви век месии няма – има личности, които работят за държавата или са хитреци образовани или не и заработват за личното си благо зад красиви фрази и задкулисни изпълнения. Това са само тълкувания…Но искам да провокирам общественото ни въображение малко като на кино. Или да поиграем малко не театъра на профилите. Само с две думи – представете си един до друг Орешарски и Борисов. Как виждате технократът Орешарски да води нецензурни разговори за това кой какъв е в съдебната система или да раздава автографи "шир потреба" или във важен за страната ни референдум да заявява колко е щастлив от победата на Джокович, защото бил от Балканите…Да не се впускам в повече примери – те са ясни. Или представете си колаж Цветелин Йовчев – Цветан Цветанов. Морски офицер, работил в службите тихо и задълбочено, без излишни думи и медийни изяви до завършил за учител по физкултура /не че подценявам професията – имала съм забележителни учители, които ме научиха да обичам спорта не само, защото бяха майстори на спорта, но и обичаха професията си/. Единият, достигнал до това да носи папките на главния секретар на МВР Борисов, но приближен и хайде хоп – вицепремиер и министър на вътрешните работи, с любимо занимание да подслушва хората и да раздава правосъдие, вместо третата власт. Както се казва no coment!

Няма да коментирам фигура като Зинаида Златанова – доскоро европейски авторитетен подчинен на Жозе-Мануел Барозу. Това не става случайно, както да си сложиш на бюрото портрета на Борисов, като че ли е любимият ти съпруг или милото детенце като Диана Ковачева.

Най-трудно ми е сравнението на Петър Стоянович, интелектуалец с предосвобожденска история на фамилията си с Вежди Рашидов, твърде зает с увековечаване качествата на експремиера дори и като художник. Може само да се гордеем, че е правнук на един от бащите на Съединението Иван Стоянович-Аджелето, националреволюционер, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник може да бъде министър в правителството на Република България. А, който е чел книгите и писанията на Петър Стоянович ще разбере за какво иде реч. И понеже веднага тръгнаха приказки за коалиция БСП – ДПС само ще спомена едно име Хасан Адемов. Той е избран за народен представител в 42-рото НС. Председател на Комисията по труда и социалната политика в 40-тото НС, заместник-председател на същата комисия в 41-то НС. Лекар и винаги експерт и като член на здравната комисия – прочетете протоколите, не се изказвал партийно, а винаги като специалист. Е, бил от ДПС, но и в партиите трябва да има експерти, а не пожарникари, милиционери и "калинки"…

И друга на пръв поглед партийна фигура евродепутатът от ПЕС Кристиан Вигенин. Извън безспорно експертните му познания, той е от малцината, които последователно се вглеждат и действат на Балканите, където е нашият малко по-широк дом, а не смятат, че в Близкия изток са съсредоточени българските интереси. Само да припомня как срещата с бизнеса на Катар, където се пренесе за кратко кабинетът Борисов, се превърна в хубава екскурзия по басейните за приближените му български олигарси.

И накрая нещо за номиниран министър, на когото не бях чувала името проф. Марияна Георгиева. Всички гледат като на министър на младежта и спорта като на някой, който ще направи така, че да имаме n-броя медали от Олимпиада или от световно. Но всичко започва от децата – да спортуват, за да са здрави и винаги ще се видят талантите, които да поемат към големия спорт. А и спортът също е култура и начин на живот. Биографията й на професор по български език (когнитивни и синтактични измерения на езика); общо и сравнително езикознание, доктор по филология, доктор на филологическите науки дава най-малкото надежди, че ще бъде различно.

Аз също имам своя скепсис и своите малко смущаващи очаквания. Има едно име с неясно министерство – арх.проф. д-р Калин Тихолов, да си спомним скандалите около нерегламентираните строежи по Черноморието. Това, че е заместник-декан по учебната част на архитектурния факултет, УАСГ и ръководител на катедра "Интериор и дизайн за архитектурата" не променя фактите така шумно и експертно коментирани в обществото от края на миналата година. Не е късно да се промени. Но спирам до тук. Ще поживеем, ще видим. Важното е да не бъде същото, защото то беше ужасно. Дълбоко се надявам никой от новото правителство да не размахва СРС-та за подслушване лекари от една провинциална болница, какво остава за големите в областните градове или да коментира, че българския народ трябва да се държи на каишка като куче. Спомняте ли си кой извърши всичкото това кощунство, ако сте забравили, ще ви припомня – Цветанов и Борисов. Дано това не ни се случва повече.

Зелма Алмалех за БГНЕС