С П Р А В О Ч Н И К

Свои в яхве! Кой е бил героя от Лайпциг? Соломон Паси, а не както се засилихте да кажете - Гошо Тарабата. Да продължим - кой е бил Председателя на Коминтерна? Пак Соломон, а не оня банален вече Гошо Тарабата. Но да оставим настрана очевидното, - кои са биле Опълченците на Шипка? Пак ние, - ще кажете че е пресилено - а че само там ли?! Ами Ботевата чета, ами обкръжението на Левски - кой е ликвидирал и двамата, - знаете, тези балкански хлапаци с налудничавата идея да пресекат нашата инвазия в Европа!
Нашия културтрегер, големия син на Балканите - напомням ви прасета, че Балканите, особено източните са Обетованата земя дадена ни от бога, - Соломон Паси, страда от една чисто наша болест, за която не трябва да се казва нищо конкретно, защото тука четат и гои. Но от тази болест е получил и някои външни страдания, които са толкоз недостъпни за раята, че може спокойно да се обявяват.
Знаем всички за увлечението на Соломон по културизма, за чудовищно изпъкналите му гръдни мускули, - и веднъж след тренировка, както се бил излегнал на канапето зад писмената си маса и се галел по циците, забелязал странния ефект. Понеже бил изпотен, под дланта му се оформяли фитили и падали на кувертюрата? Интересно, си помислил, и кръвта ли става на тези фитили, при ежедневната дамаджанка българска кръв? Че не само с кръвоносната система е този феномен, но и с костната?Почуден - свойство на гениите, започнал енергично да прави фитили, които се трупали и трупали на канапето? Замислен дълбоко върху явлението, дигнал темпото сякаш че онанира. С изненада забелязал че ръката му вече прави фитили от към гърба, пробила торса като за майтап? Не се изплашил, в такива моменти яхве влиза в нас, и така довел работата докрай. На кушетката се натрупала купчина кир, а него го нямало. Първото нещо което му минало в съзнанието - защото бил в пълно съзнание но невидим, - си спомнил гойските лакардии, че евреите нямали дух?! Чак го досмешало, но веднага мъченическа сянка легнала през лицето му, невидимото де, - ами какво стана с честа?! Не може яхве да е толкова циничен, че той ни е обещал чест до гуша, ако убиваме и убиваме българи? Но всичко се оказа по ясно и от най мрачните подозрения. Той като правил кир в областта на таза, е навил на фитили цялото достойнство и то се загубило в купа фитили на огромния гъз?
Видя тунел с бяла светлина в дъното - и той прочита това онова де, и един шмекер се насочи към него, давайки си вид на приятел. - Ти кой си - каза вежливо? - Аз съм яхве, твоя бог, идвам да те прибера в Моя рай. - Господи, аз съм достоен, при възможност ще се отплатя. - Ще се отплатиш, че ти нищо нямаш, ако знаеш къде ще отидат парите ти от Люксембургската банка би загубил съзнание, а Ми трябваш свеж, - и го хвана за достойнството, видимо и плътно като през най добрите си моменти! - Господи, ако знаеш, аз и тренирам - и яхве му сграбчи циците, по истински по истински и още изпотени. Увлече се по тях дълго време, и накрая каза - добре, всичко е твърде добре, ще те взема, влез в тази врата, това е чакалня където избраните Ми чакат ред. И наистина врата, с брава, бог отвори и го бутна вътре, не много вежливо наистина? А вътре все наши и нито един прозрачен, видя с ужас че и той е с тялото и муцунката си?! Срещна си погледа с един дебел екземпляр - Шарон, който и тръгна тромаво към него като че да му каже нещо важно. Но Валери Петрофф го избута с дръзката дума - къшш, той е българин, от нашите. - Чшшш фъкан Валери, не усвои че тук няма наше ваше - тук вече е Демокрация. Валери Петрофф каза - сиктир чифут - и го бутна така с лявата ръка, че Шарон се търколи. - Соломоне мойто момче, помниш ли как те учих да вдигаш щанги? Баща ти така ще се радва да те види, но за майтап сега е на смяна. Тука Соло, скоро всичко ще видиш сам, постоянно сме на дълги смени в Огненото езеро, когато стигнем до това особено състояние на Нирваната, че вече не отделяме никакви секреции от мъчението. Ама мъчение, не като да седнеш на котлон а къде повече, от всичките ти дупки започва за сълзи слуз докато в ужаса на болките забелязваш, че като че ли организма се е обезводнил, и в мит на око се озоваваме в тази чакалня. Щом се посъвземем и хайде пак в Огненото! Виждам какво искаш да питаш но не смееш от страх пред истината - а от Перловската река ли пиете? Да свой в яхве, това е ситуацията. Ти си наш и зная че ще обмисляш как да се удължи престоя тук и намали там? Тези наши мисли са също страдания, и от техните секреции се хранят Ония.
- Кои Ония бе, да им €$а майката?
- Синедриона бе копеле. Ако не бях казал копеле, ще си помислят че съм български шпионин - добави тихо.
- Ясно, ще се връщам, и по какъв закон се водя за умрял?!
- Свиньо, да те €$а в муцуната, - тази твоя борба за правата ти също отделя секреции, заплаща се.
- Как бе, с какво?
- С пари бе чифут.
- Че за какво са парите, има ли някакъв бюфет поне в тази фъкана чакалня? Не говоря за мерцедеси.
- И пари ако се заядеш няма, но никой и не се е сетил.
- Ами ти?
- Аз съм интелектуалец, в тези позиции също се отделят секреции. И ме уважават. Още в началото ме викнаха на едно гише, а там забулена кадънка ми каза - Вие сте писали тази книга? - и размахваше моята стихосбирка "Народен съд" като ветрило. - Тъй вярно, отговорих, цял в очакване, и кадънката каза - на Вас се полагат милион и 999 хиляди, завеждат ви се по сметка.
- За какво си гукате новобранци?
- Ти пък кой си?
- Аз съм вашия бог яхве. - Соломон Паси пое да се почуди, защото до преди малко беше друг - но ген на успеха, сети се да премълчи. А яхве се усмихна лукаво и се развъртя с такава мускулатура, че Соломон седна на земята зашеметен! След това яхве стана като Христос, и само не дивак можеше да забележи измамата. А не диваците се броят на бройка - те са под 1%. - Света така е устроен - каза яхве, - че е разделен на три абсолютна неравностойни части. Знаете океана диваци - те са примерно 90%, от тях Аз си избирам евреи чрез които владея света. Сменям ги от време на време, защото - моето си е мое, а твоето мое, бързо износва материала и се налага свеж. В останалите, примерно 10%, бели, одухотворени от Врага, гадни са 1% - останалите 9% са само потенциални Врагове. Да не прибавям че и животните имат души и сърца, имат и Дух - не е абсурд, а голяма тема за вас - че някои някога от вас сетил ли се е защо изправих прародителите ви пред животните?! Цялата Моя виртуозна игра се свежда да изяждам Вражеския дух на тези малцина, че и на потенциалните ми Врагове, и го правя с успех, защото Моето разкошно царство от това и съществува. Но фъкания Враг произвежда нови и нови, а Аз докато не ги избия до крак не мога да творя? Що се отнася до душичките във вас, треторазрядните, също отпуснати от Врага, но без Дух безопасни, също Ми трябват за храна на Моите легиони бесове. Тези душлета не могат по електронен начин да се изсмукват и се налага като слуз. Тази слуз която вие вежливо наричате секреция, е всичкото във вас, - тя не може да даде повече от вафлите и маджуна за легионите. Трябват Ми духовете на тези малцина, дето рисуват, пишат ноти и художествена литература, но те са така защитени - че като се приближа към тях изчезват. Изчезването им може да бъде и като вашето изчезване на земята, преди да дойдете тук, но има и Врагове които изчезват като престават да рисуват, пишат ноти и художествена литература, от омраза към Мен! Аз стъпих здраво на света и забраних всякаква творческа дейност, - много просто, на техните позиции назначих вас, макар че знаех че това ще е края, защото без тази тънка прослойка няма как да се добера до Небето. Не разчитайте на печал и отчаяние Мои свине - лозунга в Моя рай е "Едно куче когато умира, най много хапи"! Аз ще се боря до последно, и нищо не се знае, Врага си има слабости. Аз знам формулата на гарантирания успех, - като бутна Океана с вас легионите в одухотворените - и те умират, умират по тяхному от отвращение, а Аз бих казал - неспособните за живот отстъпват пред живите, които аз съм създал! Зная, това само ускорява края, Врага Ми завижда, и брутално, убива Ме по крайно нехуманния си способ, като се оттегля?! Но с вас е ясно - Океана с легионите гарнитура се изхвърля. В дъното на вселената има огромно отходно черво, нещо като вселенски анус - направено е както и при човека, - вие излизате като огромни салами, които красиво се разпукват Мои прасета, и от тях изкачат милиарди и милиарди змийчета, змийки - змията съм я направил женски род по идеологически причини, - и замахват да се връщат, с лекота де, няма гравитация - само една воля! Но нещо невидимо, ама невидимо, а не като тези фокуси с които се забавлявахте като идвахте насам, - пуска водата!