Факти, Анализи, Коментари
   18 Юли 2019
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Баба Марта дойде!
1 Март 2017
Мартеницата е пожелание за здраве и радост, символ на приятелство, амулет против болести и злини, полъх на пролет
Днес празнуваме Баба Марта - един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този уникален празник всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеница на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно.

Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли Пижо и Пенда.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Това обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.      


последни в Общество:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително