Факти, Анализи, Коментари
   18 Ноември 2018
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Днес честваме 140 години от Освобождението на България
3 Март 2018
Денят, в който е подписан мирен договор между Русия и Османската империя и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Сан-Стефанският мир е подписан на 3 март /19 февруари стар стил/. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г. , за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.

Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Сан-Стефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.

Сан-Стефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Сан-Стефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Сан-Стефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Сан-Стефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

„Емоционалната оценка за Освободителната война както от българска, така и от руска страна няма да изчезне. Но трябва да имаме малко по-обективно усещане или поне опит за усещане на политиката на Великите сили в такъв важен регион какъвто са Балканите", заяви професор Нина Дюлгерова, специалист по външна политика на Руската империя през ХІХ век.

„Когато говорим за Сан Стефано и Берлин има няколко невралгични пункта, които винаги са предмет на спорове и политически, и по-точно казано политикански, дискусии. Политиката на Русия преди и след 10 ноември 1989 г. се оценява много емоционално и винаги политизирано. Имам предвид, че не се оценява поведението на Русия като част от европейския концерт, като велика сила, която подобно на останалите велики сили търси реализация на своите цели. Преди 10 ноември в СССР и в социалистическия блок еднозначно позитивно бе разглеждан проблема за руското присъствие в международните отношения, и главно в Източния въпрос. След 10 ноември се стигна до другата крайност - на пълен нихилизъм и негативизъм. Смятам, че политиката на Русия трябва да се разглежда по начина, по който се разглежда политиката, дипломацията и резултатите от действията на Германия, Австро-Унгария, Великобритания Франция и Италия. Всяка една от тези държави, както и Русия, преследва свои интереси“, добавя тя.
 
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.


последни в Общество:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително