С П Р А В О Ч Н И К

Прошка, възлов момент в християнството, немислимо спасението без нея - какво е то? Напътствие на Христос или изопачена, или направо вмъкната дума в евангелията от дявола Йехова? На Бойко Борисоф може ли да простим (българите де, все още има такива) за унищожаването на България? - хайде, голяма работа, случва се, и аз греша и всички сме грешни , най после пък какво толкоз - нищо не коства?! На изплувалия в момента на повърхността на клоаката Васил Божкоф, на стотината хиляди управляващи държавата-банда?! А на ци$аните и ту$ците - че те са и по нисш биологичен вид, и най важното са без души - нищо не коства да им засилим по една прошка? А диваците - те са много милиарди, да им простим - нищо не коства! А коства! - това е акт на самоубийство. Духът Божи в евангелията въпреки обработката им от синедриона съществува, съществува поради невъзможността с човешки средства да се воюва с Бога. Сменя се думата или поне й се изопачава смисъла, вместо прошка да е - камион, - кажи на ближния си камион, и ще си спасиш душата. А и "ближен" е от същия порядък дезинформация. Привидно всички сме ближни, и милиардите диваци и Б. Борисоф, но в притчата минават цяла поредица хуманоиди, а ближен за Добрия самарянин се оказва само един - този дето са го били и ограбили и презрели всичките други. Той се оказва ближен защото е пострадал от тези, които синедриона напира да са ближни и то за нас, белите хора, с души от Бога за разлика от тях, приведените в илюзорно съществуване от този дявол Йехова, - че в юдаизма няма ближен, а е съплеменник. Християнския смисъл на "прошката" независимо с каква дума ще се каже или изцяло смисъла й ще е извън думата, е - отмини злото за да не се оцапаш от него и загинеш! Прощавам ти, значи - разминаваме се, значи липса на всякакви допирни точки, значи не докосване до света, - "Който не намрази света и собствения си живот, не е за Мене". И ближен се става, а не е обективна реалност, На въпроса - кой ми е ближен, Христос отговаря като че със смислова грешка - кой се е видял ближен на пострадалия? Добрият самарянин се оказал ближен, и то защото се съжалил над пострадалия. Ближен се оказва този на когото е дадено да се вживее в който си избере, а не във всеки. Разбойниците, рабито и левита са разрез на цялото общество, и той ги отминава, прощава в смисъл - не забелязва, отбягва в обратна посока от гнус пред мъртвите - живота е дистанциране от смъртта. "Прошката" е издигане на стена.