Днес християните честват Кръщение Господнe и Богоявление.

Съществуват свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през ІІ век, но до ІV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил в света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 24 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал “да изпълни всяка правда”, изчакал да навърши 30-годишна възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед, приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед “във Витавара отвъд Йордан”. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. За него бил говорил още великият Исаия: “Гласът на викащият в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог”. “Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете”. Неговия зов: “Покайте се, защото се приближи царството небесно!” привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: “Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?”, а Йоан им отговорил: “Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му”.

И ето, Този Един дошъл “от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоана Го допуска”. “А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб”. “И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение”.

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: “Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света” и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря за неговото бреме, а излизането от водата хоказва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени. Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

“Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.”

Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йоардан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

На днешния ден се извършва и освещаването на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста в реката, а само неженени мъже скачат в ледените води, за да го извадят. Вярва се, че този който извади кръста ще бъде здрав и щастлив. Има поверие, че ако хвърления във водета кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. А там, където е бил хвърлен кръста ако болните се изкъпят – ще оздравеят.

Трапезата на Йордановден е задължително постна, а свещта, горяла по време на каденето на вечерята, се запазва за предпазване от гръм. Орехите от трапезата на Васильовден се разчупват тази вечер и по целостта на ядките се гадае за продължителността на живота. На масата иначе отново трябва да присъства обреден хляб, но този път не от чисто пшеничено брашно, а смесено с просо. На масата трябва да има още джуркан боб, варено зеле или зелеви сърми, пълнени чушки.