С П Р А В О Ч Н И К

Айнщансе Родригес Гватемалиус дел Норте Секондо Мафиозо ин Мескико Сити, - още с пристигането си в Ню Йорк реши да се заеме с нещо сериозно. Обидно му беше да лежи върху едни Пособия. Започна на 5 авеню и 57 стрит, но полицията като го разкара се стабилизира на 6 и 57. Беше си доставил старо, но винаги добре изчеткано сако, като дясната си ръка не пъхаше в ръкава и той си висеше празен, пъхнат грижливо в джоба. Беше с бяла риза и връзка, стари но винаги в изправност, панталон скромен, лъснал от подръжка и обувки макар и много износени, но някога купевани с вкус. Айнщансе, можещ да бъде положен във всеки офис, беше просяк. При морето неуспяли просяци тълпата на него все пускаше по нещо, а защо? Защото така е устроено, че диваците да изпитват жалост, даже любовен трепет към себе си - този като мене е перфектен, но не е успял да се вреди мияч в някой ресторант. Мога да си позволя да му пусна долар, за да пази бог да не се случи и на мен. Странно, но е направено така, че макар тарикатлъка да е по правилата на дивака, диваците не го забелязват. Те нямат души!
А Айнщансе разви бизнеса дотам, че вечер не ходеше да спи в събоея, а в Хилтън. В раницата си носеше спортни, но скъпи дрехи, преоблечаше се на тъмно, и в хотела го вземаха за ексцентричен милионер, забавляващ се первезно и идващ само да преспи, като плаща яко, кеш, и никой не се чуди защо такива прилични суми все по 1 долар, които вадеше присмехулно от бездъната си раница. Но в света всяко нещо си има край. Веднъж мина покрай него полицейска кола, както си минават постоянно, но намали, спря и се върна назад. Изкочи полицай и му каза присмехулно - ама ти сга тука ли си! Марш говньо, ако искаш де! Уреди се по законите в Ада, мияч на чинии в добър ресторант, на въпроса има ли опит отговори - да, в Хилтън. - Айде, ама умната, защото този преди тебе онанираше на работното място. Още първите дни разбра от другите миячи, че около Нова година всички пращат прилични суми до близките си в Латинос Импаир, положени в писма по пощата. Всеки като чуе за това, се сеща че ако взема писмата от пощенската кутия - отварянето не е баш трудно, и на удобно място скъса пликовете с латинос адреси, ще забогатее, после връща в кутията другите за да няма усложнения - и толкоз. Пощенски кутии безброй, работиш само около ресторанти. Всеки се сеща, но никой не го е направил, защо? Защото ездушните не могат да направят каквото и дае от А към Б, те могат само да искат. Дяволът Йехова залива света с тяхните желания, избягва действията им, профанизиращи злото манифестиращо с цялата си пълнота в желанията им. Главен коз във войната с одушевените е, бездушините само да се показват.

Е, справедливо ли е такова нещо! Най после, всеки, особено недочовеците, има право да се вози накъдето иска. Не се отрича - всички напират все към белите страни. Дават Пособия! Защо всички от Мароко до Мексико и от Азербайджан и обезателно Армения, до Южна Африка, са си глисти? Причината е една, но толкова важна, че върху нея е устроен света - завист. Чудовищтна завист, избила в комплекс на малоценност, в тази многомилиардна биомаса, от явната за нея несправедливодт! На белите им са вложени души, и оттам надстройката - стандард, ръна до премала, после возене на мерцедес, после любов до писване, но все пак емната, защота и трябва да се спи, че сутринта след яка закуска се хуква по офиси за Пособия. Гнуста заливаща Европа са арабиш и негри, защото не са видяли мексиканци и всякаква латинос. Аз ги виждам непресъсвато.