С П Р А В О Ч Н И К

продължение. От 6 сутринта сме зачакали да влезем в Румъния, та чак в 12 и половина стигнахме ГКПП - то. Много коли и много бавно става. Румънците не искат да работят ! Само се туткат и офлянкват ! Отделно от това всеки гледа да те предреди в колоната от автомобили. Румънците проверяват всичко ! Абсолютно всеки ! Сваляш всичкия багаж и ти разглобяват автомобила едва ли не ! Това беше така, защото ние пътувахме със западен автомобил, а останалите туристи - с автомобили, произведени в соц лагера ! Търсят оръжие, кафе или цигари. Опипват с ръце седалки, облегалки, надничат във всички възможни кухини на автомобила. По време на чакането един камион със западногерманска регистрация премина покрай нас с бясна скорост по посока към Унгария. След него тичаха и го гонеха румънски граничари с извадено оръжие, готово за стрелба. Германецът не можа да продължи поради струпалите се коли, спря рязко камиона си, взе си документите и едно куфарче и хукна да бяга към унгарска територия. Пресече граничната линия и се предаде на унгарските власти, а румънците се заковаха на граничната линия и не посмяха да я пресекат. Всички ние изпозалягахме около колите си на земята. Де да знаеш ? Може да се стигне до престрелка. Защото и унгарските граничари извадиха автомати и ги насочиха към румънските граничари. Така се пази Граница ! С готово за стрелба оръжие ! следва

продължение. Влязохме в Унгария. Отново преспахме в колата на един паркинг. На сутринта продължихме и стигнахме Будапещта. Ами сега ? Как да пресечем реката за да преминем на другия бряг ? Мостовете са еднопосочни и караш насам-натам, докато не станеш гламав от лутане и в търсене на правилният мост. В будапещта е някакъв неописуем хаос от коли и хора ! Оставихме колата, а после ни бе необходим половин ден за да открием къде точно сме я оставили. По този повод взехме да записваме на коя точно улица сме я паркирали. Потърсихме да обменим валута, но навсякъде ни отказват. Или предлагаха обмяна при крайно неизгоден курс. Та се видяхме в чудо. Хляб не можеш да си купиш, какво остава за нещо друго ! Принудихме се да тръгнем по селата. Еле намериха се сърдечни хора, които ни продадоха хляб. В Унгария хлябът е голям като автомобилна гума. Реже се и се мери на кантар ! Уж вежливи и културни са унгарците, но не желаят да разговарят на друг език, освен унгарския. Странно, много странно... Накрая стигнахме Сегед. Намерихме къмпинга и преспахме в него. Че като ни налетяха едни комари, изпохапаха ни здравата ! На следващия ден станахме и тръгнахме за Мако. Стигнахме унгарската граница, само ни биха по един печат и навлязохме на неутралната територия между Унгария и Румъния. следв

продължение. Около двореца Сан Суси има огромни паркове и градини, засадени с цветя. Цветя, цветя, цветя, докъдето погледът ти стига. Напазарувахме в Германия, свършихме парите и потеглихме обратно към България. Преди границата си викахме - сега германците ще проверяват всичко. Напротив ! Немецът би печата, чехът - също. Никой не се интересува какво носиш. Даже и багажника не съм отключвал и отварял. Влязохме в Чехословакия. Преди да стигнем Прага преспахме на един паркинг в колата. Стигнахме столицата. Направихме голямо пазаруване и обиколихме града, като разглеждахме забележителности. Стигнахме кулата с куклите. Видяхме 12 - те апостола - кукли как се преместват на всеки кръгъл час.Имаше много хора и всички снимаха, а аз си бях забравил фотоапарата в колата и си умрях от мъка ! Тръгнахме за Бърно. По пътя пак преспахме в колата. Стигнахме града. Пазарувахме и похарчихме парите, определени за Чехословакия. Минахме през Комарно за да влезем в Унгария. Чехите не се интересуват какво носиш. Обаче караха поляците да разтоварват всичко от колите си и даже ги събличаха голи пред погледите на останалите пътуващи туристи ! следва

продължение. Стигнахме Потсдам. Не знаехме как да се придвижим до двореца Сан Суси и се обърнахме към една немкиня с молба да ни насочи. Тя стана, заведе ни до трамвая, показа ни откъде да си купим билети и на коя спирка да слезем. Много са любезни германците, щом ги заговориш на английски език, но започват да те псуват и да те гледат презрително, ако те помислят за руснак ! В Потсдам има изключително много руснаци, тъй като има руска военна база. И германците ги мразят и ги ненавиждат. Самите руснаци с поведението си допринасят за това, хората да ги мразят. Чупят, хвърлят отпадъци навсякъде, но не и в местата, пригодени за целта. Една немкиня ни взе за руснаци и започна да ни ругае, но щом я заговорих на английски, се превърна мигом в благодушна и отзивчива жена ! Разгледахме Сан Суси, обухме специални чехли, преди да влезем вътре. Величествен дворец ! Огромни картини, тапети по стените, изработени във вид на гоблени, дървен паркет навсякъде, мебели, изработени с много изящество и лукс. следва

продължение. На 6 юли станахме, закусихме и отидохме с колата в Берлин. Оставихме я в центъра на паркинг, без да сваляме чистачки и антена. За разлика от България, където оставиш ли чистачки и антена, рискуваш да останеш без тях ! В Германия не е така. Никой няма да ти пипне колата ! Паркингите са безплатни. В отделни бензиностанции предлагат безплатно измиване на автомобила, ако заредиш при тях определено количество гориво ! Обиколихме Димитрофщрасе. Купихме си много неща - все интересни и полезни. Обиколихме тирпарк - зоологическата градина. Много е голяма - ще ти е необходим цял един ден за да я обходиш цялата. После посетихме културпарк. Това е място за децата, на огромна по площ територия, на която има всякакви забавления. Хвърляхме топки, стреляхме с пушки, минахме през мястото на ужасите. Представлява тъмен тунел, возиш се на влакче с вагонетки, а насреща ти изкачат светещи скелети, които се движат. Катя мина през огледалните стаи и коридори, но накрая все пак намери изхода и не се загуби. Возихме се и летяхме във въздуха с малки самолетчета.... Отидохме в Потсдам да разгледаме двореца на германските императори - Сан Суси. Новото и старото крило. За да стигнем до там се качихме на S бана. Двуетажен влак. Всичко свети от чистота - и прозорци, и стени, и седалки ! следва

продължение. В къмпинга разпънахме палатката, а тя беше 4 местна, с гумирана основа, с двоен покрив и с предверие. Изобщо - красива и функционална. За 2 дни престой платихме 55 марки или 17 лв. По 8 и 50 на вечер. Обядвахме в ресторанта на къмпинга. Той е на самообслужване. Ядохме риндергулаш и солянка. Струваше ни 9 марки за двамата. Или 3 лв и 30 стотинки. Направо без пари ! Влязохме в магазина на къмпинга и останахме без дъх. Там се предлагаше всичко ! Толкова голям асортимент от стоки и всичките на невероятно ниски цени спрямо нашите заплати в България. За вечеря изпържихме чушки и картофи. Отворих консерва телешко варено. От магазина купих 3 бутилки кока кола и 1 бутилка бира за 3 марки и 6 пфенига. следва

продължение. Едвам намерихме някакъв горски път, отбихме по него и навлязохме в гората. Спряхме на една полянка за да хапнем и поспим. Носихме си бензинов примус, на който Катя направи пържени картофи, пържени чушки и направи супа. Направихме салата. В момента си вийваме винцето и си хапваме и мезим. За бензина. Дадох 26 талона, закупени от турингклуба в София, за 80 литра гориво. Един талон е равен на 3 литра бензин. Пътят до Берлин е много добре обозначен с пътни знаци. Преди да влезнем в столицата се преоблякохме с официални дрехи. Продължихме и спряхме в центъра - на Александерплац. Оставихме колата на паркинг и започнахме да обикаляме града. Качихме се на телевизионната кула, която се върти, и гледахме отгоре. Опитахме от традиционната немска наденица с горчица - по 35 стотинки порцията. Бутилка кока кола струва 15 стотинки. По предварителни сметки и изчисления разбрахме, че ще пазаруваме в Германия. От всичко по много. Катя си хареса 5 тенджерки с тиган отделно, влизащи една в друга за 15 лева. Направо без пари ! Отидохме на Бранденбургската врата и си направихме снимки за спомен. Привечер тръгнахме за чуждестранния къмпинг в района на берлинските езера. Обаче обърках пътя и напразно бих 60 километра . Накрая го намерихме . следва

продължение. Дрехи и обувки - всякакви. Цветове, десени и размери. Смятам, че от целия соц лагер по - добре от чехите няма ! По качество и по предлагани стоки. Унгарците имат хубави пътища и стоки, но са много скъпи спрямо нашите заплати в покупателно отношение. След това продължихме за Германия. Минахме границата,удариха ни по един печат и нищо друго нямаше. Пътят от Унгария до Германия е дълъг около 500 километра. Свечерява се, вали дъжд, мъгливо е, а асфалтът нещо не ми харесва. Не е равен и е хлъзгав. Стигнахме Дрезден, едвам открихме Райзе бюро, но беше затворено. В 8 вечерта. Хората са елегантно облечени, красота цари навсякъде и е много чисто ! Заредих 80 литра в резервоара и в тубите. Бензинът е превъзходен ! Блазе им на германците за техния бензин, но пътищата им не струват. Тръгнахме за Берлин. На магистралата няма къде да отбиеш и да спреш ! Липсват паркинги. Пътят е изграден от бетонни панели, които не са подравнени една спрямо друга.следва

продължение. Пристигнахме в Прага. Отидохме на централната гара, където обменихме пари и закупихме 2 000 чешки крони. Купихме си картички, надписахме ги и и ги изпратихме за приятелите ни в България. Намерихме магазина, предлагащ части за колата, но се оказа, че части и за новите модели Симка, няма, та какво остава за нашата кола. Продавачката ни обясни, че части за Симка в Чехия вече не се предлагат. Показа ни как да стигнем до Тържнице, къде има магазин, предлагащ части за западни автомобили. Взехме метрото за 2 спирки, а след това трамвай номер 24 за една спирка, навсякъде дупчехме билети, та макар и за една спирка. Пред магазина огромна опашка ! По предварителни зчисления трябваше да чакаме минимум 6 часа, докато ни дойде ред за пазаруване. Кой да чака ? Нас път ни чака ! Със същия трамвай отидохме до центъра и влязохме в големия магазин. Вътре е нещо изключително ! Всичко има и то на достъпни цени ! Хранителни стоки в такова изобилие никога дотогава не бях виждал ! А съм ресторантьорски син. Стоки за бита всякакви ! Електроуреди или автогуми - всякакви ! Всичко има ! При положение, че в България са необходими връзки или рушвети за магазинерите, за да се сдобиеш с желаната стока ! Купихме си електрическа кафеварка за 43 лв. Още я ползваме - 40 години след закупуването й. Или поне чат - пат я ползваме.следва

продължение. Датата е втори юли , лето Господне 1989 -то. Спахме превъзходно, Измихме се , сгънахме палатката, закусихме и потеглихме. За пръв път виждам толкова хубави пътища ! И културни и вежливи унгарци ! В Будапещта можеш само да гледаш и да се ядосваш. Всичко има по магазините , но е недостъпно спрямо нашите заплати. Една фланелка струва 35 лв. Нашите корекоми ряпа да ядат ! Посред лято да видиш банани, портокали, ананаси да се продават свободно по магазините ! Къде в София ще видиш подобно нещо посред лято ? Продължихме пътуването. На 20 - тина километра преди границата с Чехословакия има много частни магазини с надпис OBST , в които се предлагат всякакви стоки ! На самата граница километражът показваше 260 изминати километри от румънската граница. ГКПП е комбиниран. Пътят в Чехословакия не е като този в Унгария, а горе - долу. В чехия попаднахме на такъв силен дъжд, какъвто никога не съм виждал. Чистачките не смогваха , водата се лее като из ведро, пътят не се вижда, всички коли изпонаспряха, та и ние спряхме, докато дъждът отмине. Шом и в колата протече вода, значи явно дъждът е бил много силен - направо тропически ! следва

продължение. Стигнахме унгарската граница. Веднага ни удариха печати на паспортите и ни пожелаха приятен път. Там обмених и боновете, закупени от турингклуба в София. За 4 000 броя получих 3 960 форинта . Дадоха ни реклама за къмпинг с указания как да стигнем до него. Отидохме в препоръчания къмпинг. Излезе ни 8 лв и 80 стотинки, обърнато във форинти. В цената влиза такса автомобил, такса палатка. Много чисто и приятно място ! С ароматизирани тоалетни с течаща вода, с душове с гореща вода , навсякъде къмпингът е оборудван с телевизори и електрическо осветление ! С разчертани места за разпъване на палатки. От първите ни впечатления унгарците са на много високо ниво в много отношения ! Пътищата в Унгария са много хубави, асфалтирани и гладки като стъкло - без дупки и неравности ! Настроението е чудесно ! следва

продължение. От началото на Видин - бензиностанцията - до ферибота разстоянието е 10 километра. Има знаци и указващи табели. В 4 ч и 20 мин нашите граничари започнаха да обработват документите. Настана невъобразим хаос ! От 84 -та кола внезапно станах 34 -та кола. Платих 11 лв и 80 стотинки за ферибота. Датата е първи юли 89 г. На ферибота се качихме в 7 и 10. Пристигнахме в Румъния в 8 и 30 . Не ни проверяваха. Обмених 426 леи за 40 л бензин на самия ГКПП. Потеглихме и изминахме 420 километра транзит до границата с Унгария. Заредих 35 л бензин, преди да изляза от Румъния. Пътищата в Румъния са направо невъзможни за нормално движение ! Липсва асфалт. Движехме се предимно по чакълени пътища. По - лоши не съм виждал ! Навсякъде дупки по пътя ! Беднотия ! Ужасяваща беднотия в Чаушескова Румъния ! Навсякъде по пътя дрипави деца просят от минаващите чужденци ! На румънската граница преди да влезем в Унгария чакахме 2 часа ! Абсолютно безобразие ! Румънските граничари се правят, че работят, а всъщност само се шляят безцелно, имитирайки дейност ! следва

До Берлин и обратно. Поучително четиво за новоизлюпени демократи ! Лето Господне 1989 -то. На семеен съвет се решава да посетим ГДР. По онова време все още не съществуваше обединена Германия , а източна и западна - съответно ГДР и ФРГ. За целта е необходимо съответното разрешение за напускане на България с цел туризъм, а то изключително трудно се издаваше. Първо трябва някой да гарантира за теб, че си прилежен гражданин на НРБ - без провинения или нарушения. След това е необходимо получаването на разрешение от страна на професионалното ръководство по месторабота. Верно, бяха големи молби и кандърми , докато се получи разрешение и одобрение ! Нейсе ! Получих разрешение. Забележете - тук става въпрос за посещение в страни от соц лагера! За западна Европа и дума не можеше да става ! Някои безпрепятствено пътуваха по Запада и по Света, но моя милост не бе сред тези лица. Ден първи. Датата е 30 юни 1989 година. Колата е Симка -1301 специал. С други думи казано - западен автомобил, а не такъв, произведен в соц лагера. В багажника се мъдри една палатка, плюс 2 туби бензин за пробега. Тръгнахме от София в 23 часа , посока Видин - ферибота. Показания на километража - 133 280 км. С пълен резервоар - 55 литра бензин. По онова време литър бензин струваше левче. До Видин са 260 км, като минахме през едно отклонение от основния път поради ремонт, по което отклонение в продължение на 20 км се движех предимно на втора и трета предавка ! Във Видин дозаредих 19 л бензин. Пристигнахме в района на ферибота в 3ч и 15 минути, или за 4 часа пробег от София до Видин. Фериботът работи от 5 сутринта, а аз съм 84 -та кола в колоната от чакащи автомобили. следва