Светлината, идваща от звезда, орбитираща около масивната черна дупка в центъра на галактиката ни, осигури ново доказателство в подкрепа на Общата теория на относителността на Албърт Айнщайн, съобщиха Ройтерс и ДПА.

Звездата SO-2 е с маса около 10 пъти по-голяма от Слънцето. Учените са я изследвали по 16-годишната й елиптична орбита около свръхмасивната черна дупка Стрелец А в центъра на Млечния път на 26 000 светлинни години от Земята. Те установиха, че поведението на светлината от звездата, докато се е изплъзвала от екстремното гравитационно привличане на черната дупка с маса четири милиона пъти колкото на Слънцето, съответства на предвиденото от Айнщайн.

„Айнщайн е прав, поне засега", каза Андреа Гез, професор по физика и астрономия в Университета на Калифорния в Лос Анджелис, която е един от ръководителите на изследването.

Преплитането на пространството и времето близо до черната дупка отговаря на теорията на Айнщайн, докато законът за всеобщото привличане на Нютон не би могъл да го обясни.

„Дълго време Нютон дава най-доброто описание на гравитацията, но то започва да се изтърква по краищата", каза Гез и допълва: „Айнщайн осигурява по-пълна теория. Днес виждаме, че и теорията на Айнщайн започва да се изтърква по краищата". Затова след време ще е необходима по-пълна теория на гравитацията.

Общата теория на относителността „показва уязвимост", защото не обяснява напълно какво се случва с гравитацията вътре в черната дупка.

Учените са работили с обсерваторията Кек на Хавай. Те са използвали ефекта гравитационно червено изместване. Според теорията на Айнщайн дължината на вълните на електромагнитната радиация, включително и на светлината, се удължава при избягването на гравитацията от масивен космически обект като черна дупка. Фотоните изразходват енергия при това изплъзване, но винаги се движат със скоростта на светлината.

Това означава, че изгубената енергия се проявява чрез промяна на електромагнитната честота, а не със забавяне на скоростта. Резултатът е изместване към червено в електромагнитния спектър.