Факти, Анализи, Коментари
   28 Март 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
140 години от приемането на Търновската конституция
16 Април 2019
Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност
Съвременният демократичен български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени още в епохата на националното Възраждане.

На 16 април 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя ѝ към модерната европейска държавност.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”. Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици”.


последни в Общество:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.