Археолози от Китай и Великобритания стигнаха до извода, че преди династията Ин, което се смята за първата древна китайска държава, е съществувала древна високоразвита цивилизация. Нейните представители били способни да изградят комплексни инженерни структури, които защитавали големите градове от наводнения. В статията, публикувана в списание Antiquity, авторите представят последните археологически открития, свързани с наскоро откритата култура Лянчжу.

Династията Ин (известно още като династията Шан) възниква около 1600 г. пр. Хр. През 1936 година обаче археолозите откриват древно китайско селище, наречено Лянчжу, което е живяло в делтата на река Яндзъ, на 160 км западно от Шанхай в провинция Джъдзян. През 1986 г. са извършени разкопки, при които учени открили гробове, в които били погребани владетели. Това свидетелства за наличието на ясно класово разграничение. Датирането показва, че възрастта на гробовете достига 4800-5300 години.

По-късно археолозите открили сложна система от платформи и укрепления, предназначени да предпазят селището от наводнения. Широчината на градската стена е била не по-малко от 20 метра, а височината на някои места достигала четири метра. По този начин селището Лянчжу се оказало един от най-големите градове от края на неолита. Те са имали система за водоснабдяване, използвана за напояване на земеделска земя. Древните китайци създали система от язовири и изкуствени водоеми, чийто общ обем достигал 50 милиона кубически метра.

Културата Лянчжу се характеризира с създаването на изделия от нефрит  включително бижута, брадви, дискове би и цилиндри цу. Смята се, че тези артефакти са служали като отличителни знаци на благородството, тъй като те се срещат само в определени гробове.

По този начин, според изследователите, съществуват три линии на доказателства, потвърждаващи, че културата на Лянчжу е имала сложна държавна организация, въпреки липсата на писмен език. Те включват големината на града, наличието на инженерни съоръжения и създаването на сложни артефакти.