Резултатите от разкопките надхвърлят очакванията на всички онези, които се опитват да свържат легендата с действителността. Работата протича без излишна гласност, докато най-накрая на дълбочина 2 метра монасите откриват онова, което така настървено търсят - каменна плоча и оловен кръст с надпис на латински, гласящ: “Hie jacet sepultus inclitus rex Arturius in insula Avalonia” (“Тук, на остров Авалон, почива прославеният крал Артур”).

     Още по-надълбоко монасите намират дървен ковчег и два скелета - голям, със следи от удари по черепа, и втори скелет, доста по-малък от първия. Край тях монасите откриват два светли кичура коса. Очевидно телата принадлежали на крал Артур и жена му Гуинивър...

     През 1827 г. крал Едуард I заповядва костите на Артур да бъдат извадени и изложени на публично място като свидетелство за безвъзвратната кончина на легендарния герой. По-късно останките били погребани н гробница пред манастира Гластънбъри, където останали до закриването на светия храм през 1539 г.

     Разбира се, твърде вероятно е самите абати да са измислили и разпространили историята за откриването на мощите на крал Артур, за да съберат средства за просъществуването на манастира Гластънбъри.

     През 1934 г. на мястото на Гластънбъри бял свят виждат останките от гробница, открита от изследователи, която обаче е празна. Днес тя стои там като мемориален свидетел на отминалите дни. При други разкопки, проведени под ръководството на археолога Рал Редфорд през 1962 г., е намерен гроб, който обаче отново се оказва празен, въпреки надеждата на изследователите, че са открити останките на крал Артур. Разкритието става на около 15 км. от църквата “Пресвета Дева”.