Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на Европейския съюз, неговото функциониране не удовлетворява европейските граждани. Това обяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на дискусия на тема „Бъдещето на Европейския съюз - сила в единството" по време на срещата на комисиите по европейски въпроси на парламентите на страните от Европейския съюз в София, предава „Фокус".

Тя поздрави организаторите на форума за тази дискусия, която се състои по време на първите крачки на Българското председателство и засяга най-актуалните и парливи въпроси, касаещи всички страни от Европейския съюз.

„Трябва да сме наясно, че Българското председателство е в края на един много важен мандат на европейските институции, още повече от успеха му ще зависи и успехът на всички държави членки като цяло. Кой ще бъде критерият?

Разбира се, това са конкретните резултати във всички най-важни области - сигурност, финансиране на ЕС в контекста и на Брекзит, самият процес по разделяне с Великобритания, завръщането на Европа като лидер на световната сцена. Искам да ви уверя, уважаеми гости, че Българското председателство влиза през тези месеци със своите силни и активни позиции, а не просто водени от инерцията и дневния ред на Европа", каза още вицепрезидентът.

Йотова припомни, че преди около година отбелязахме 60 г. от създаването на Европейския съюз.

„И докато лидерите на Стария континент подписваха декларацията, навън имаше много граждани „за" и „против" европейския проект. Преживяваме един ако не от най-трудните, то от най-колебливите периоди в развитието на нашето европейско семейство. И трябва да си кажем днес честно, че начинът, по който функционира Европа, не удовлетворява исканията на нашите граждани. Нещо повече - до голяма степен изчезна онзи непосредствен ентусиазъм и заразително желание, с които е градена Европа. И тук идва един от парадоксите - не ни харесва това, което става, говорим си на високи нива, на семинари, но, за съжаление, все още не можем да увлечем европейските граждани, за да спорим и да търсим решения за това как да развиваме Европа в 21 век", обясни тя.

Вицепрезидентът отбеляза няколко знакови момента, които „раздвижиха въздуха" на континента напоследък - Бялата книга и вариантите за развитието на европейския проект, предложени от председателя на ЕК, визията на френския президент Макрон за това каква Европа ни е необходима, речта на Жан-Клод Юнкер за състоянието на ЕС.

„Но отново гражданска дискусия не се състоя. В тези изказвания имаше много идеи, но дали равнодушието не е вече наша диагноза? Ето това е важният концептуален въпрос, на който си дължим отговор. Много е дълъг списъкът от аргументите за днешната ситуация - от бюрокрацията до закъснелите реакции на кризите, които ни засегната през последните няколко години. Конкретните решения ще напишат развитието и бъдещето на европейския проект, а не конструкциите, родени в офисите. Европа се раздели и освен работещи решения, сякаш днес сторим повече огради - огради не само срещу пристигащите, но и едни между други. Преди 10 години беше немислимо, че една държава може да заплаши, че ще напусне ЕС поради липсата на солидарност, а днес вече има и производства срещу две държави за нарушения на върховенството на закона. Имаме два пътя - теоретична конструкция за европейския проект и запълване след това с конкретни политики или конкретни политики, които на практика изграждат модела на Европа. И лично аз съм за втория вариант. Дискусията за следващия бюджет отсъства сред граждани на ЕС затова остава усещането за липса на концепция", каза още Йотова и посочи, че в България едни от най-сериозните страхове са спирането на европейските фондове.

„Ето така се ражда отдръпването на европейските граждани от европейската идея и се затвърждава усещането за един далечен Брюксел, който взима решенията вместо гражданите. Всяко едно предложение може да бъде разбрано, ако то се дискутира с тях", каза още тя.