Трудно е да се повярва сега, гледайки прашния и сух пейзаж на Марс, но там е имало огромен океан. Неотдавнашно проучване на НАСА на Червената планета с най-мощните в света инфрачервени телескопи ясно показва, че на планетата е имало водоем по-голям от Северния ледовит океан.

Ако водата му се разпредели равномерно по повърхността на Марс, тя ще покрие цялата повърхност с около 137 метра. Най-вероятно, водата е заливала низините, които покриват голяма част от Северното полукълбо на Марс. На някои места дълбочината на океана е достигала почти една миля (1.6 км). Преди да изчезне, вълните са се плискали в бреговете повече от 1,5 милиарда години - доста по-дълъг период от този необходим за появата на живот на Земята. Според учените, е имало достатъчно време, за да се почви живот и на Марс.

Използването на три от най-мощните инфрачервени телескопи в света - обсерваторията Кек в Хавай, на Very Large Telescope на ЕСО и телскопа IRTF на НАСА - учените Goddard Space Flight Center на НАСА проучили водните молекули в атмосферата на Марс. Те създали карти показващи разпределението на два вида вода - нормалната H₂O, които ние използваме за кафе, и HDO (тежка вода), рядка на Земята, но явно не на Марс.

В тази форма на тежката вода (полутежката), единия от водородните атоми съдържа неутрон към своя самотен протон, образувайки изотоп на водорода, наречен деутерий. Поради факта, че деутерия е по-масивен от обикновения водород, тежката вода действително е по-тежка от обикновената.

Новата "водна карта", показва как се е променяло отношението на нормална и тежка вода по цялата планета, в зависимост от местоположението и времето на годината. Новите данни показват, че на полярните шапки, където е по-голямата част от марсианската вода са силно обогатени с деутерий.

На Земята съотношението на деутерий към обикновения водород във водата е 1 към 3200, но на марсианските полярни шапки е 1 към 400. След като учените имат това съотношение те могат директно да определят колко вода е имало на Марс, когато планетата е била млада. Отговорът е - много!

Само 13% от водата е останала на Червената планета, основно в полярните региони, докато 87% от първоначалния океан е изчезнал в космоса. Марс е бил много подобна на Земята планета с гъста атмосфера, осигуряваща необходимото налягане и топъл климат за поддържане на океан.

И така, въпреки че можем да скърбим за загубата на такова прекрасно нещо като океан, ние оставаме с дразнещата вероятност, че е минало достатъчно време за раждането на най-ценното във Вселената - живот.