20-30 влезли в сила ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта. Тази цел е поставена в доклад, озаглавен "Стратегически насоки за борба с корупцията", който днес Министерският съвет ще разгледа по предложение на вицепремиера Меглена Кунева.

Документът е подготвен от работна група, водена от зам.-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, и върху него през март трябва да бъде написана цялостна антикорупционна стратегия на България, пише "24 часа".

Целта за 20-30 корумпирани властници, които да бъдат вкарани в затвора, е поставена пред ново специално звено, което да разследва всички политици, министри, висши чиновници, шефове на агенции. Ще се занимава единствено със случаи, при които щетите за бюджета надхвърлят 1 000 000 лв. или поисканият подкуп е над 100 000 лв., е записано в документа, който ще обсъждат министрите. Създаването на такова звено бе предложено първоначално от главния прокурор Сотир Цацаров, а сега е възприето и от правителството.

За да бъдат постигнати резултати и да се гарантира независимост на новата структура, ръководството ѝ ще бъде редовно атестирано за постигнатите резултати. Ако поставените цели не бъдат изпълнени, шефовете на звеното ще бъдат сменени. В новата структура ще участват поне 200 прокурори, следователи, оперативни работници от МВР и данъчни инспектори от НАП, предвиждат стратегическите насоки. Идеята е да бъдат сформирани постоянни екипи, които да могат да работят самостоятелно на територията на цялата страна.

Новото звено ще отчита пред Народното събрание два пъти годишно постигнатите резултати. Предвидено е да има 6 регионални структури, които да се занимават с корупция на властта, но в размери, по-малки от лимитите на националното звено. Според стратегията Комисията за конфликт на интереси трябва да получи правомощията да разследва и анализира имуществените декларации на политиците и висшите чиновници, за да може да се откроят неправомерно забогателите участници във властта.

В България липсва звено, което да се занимава с необяснимото богатство, констатира анализът на работната група, водена от Филип Гунев.

За да стане това, ще е нужна промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс.

В България няма влязла в сила нито една присъда по делата от висок обществен интерес, констатират от работната група. През 2013 г. например под специален надзор от прокуратурата са били 21 дела за тежки престъпления и корупция. От тях едва 6 въобще са стигнали до съда, а по останалите още няма никакво движение.

39 са институциите, които би трябвало да борят корупцията в различните сфери на икономиката, политиката и управлението на страната. При това в тази бройка не са включени инспекторатите, които всички министерства, общини и агенции трябва да имат. /БГНЕС