1 228 340 хил. литра дизелово гориво не се декларират средно на година в България. Това представлява 36,2% от общия дял на дизеловото гориво. Това сочат данните от анализ на Министерство на финансите. Загубата за държавния бюджет от укрити данъци по нерегламентирани доставки и продажби на течни горива се оценява на 1,1 - 1,2 млрд. лева.

Финансовото ведомство е изготвило анализ на промените в Закона за ДДС, които влизат в сила от 1 януари с цел да оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитие на пазара на течни горива, конкуренцията и други. Данните от анализите показват наличието на значителен риск по отношение на доставките на течни горива, като най-рискови са оценени доставките на дизелово гориво, посочват от министерството. При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 391 500 хил. литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 163 160 хил. литра.

Анализът показва, че с най-голям относителен дял от недекларираните доставки, т.е. най-рискови са доставките с получатели от икономическите сектори – "Селско стопанство" – 48,1% и "Транспорт" – 34,5%. Тези два икономически сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната. Именно в резултат на тези анализи е изготвена стратегия за предотвратяване укриването на данъци при доставките на течни горива.

В началото на 2013 г. са приети промени в чл. 118 от ЗДДС, с които е въведен контрол върху процеса свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и е създадена законова възможност за обмен на данни между информационните система на двете приходни агенции. С промените са обхванати доставките и продажбите на течни горива, като е регламентирано изключение, съгласно което лицата, извършващи зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди, да се отчитат по облекчен ред (да не се използват електронни системи с фискална памет) при изпълнението на следните условия: плащанията да са извършени по банков път; да не се извършват продажби на течни горива; лицата, извършващи зареждането, да подават данни за полученото количество течни горива в НАП.

Анализът на данните за 2013 г. в резултат на автоматичния обмен на информация между информационната система на Агенция "Митници" и информационната система за контрол на горивата (ИСКГ) на НАП обаче показва, че въпреки приетите законодателни промени се наблюдава намаление само с 6-7% в дела на продажбите на течни горива без платен акциз и ДДС и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите данъци, признават от Министерство на финансите.

Те отбелязват още, че се запазва и тенденцията по отношение на най-рисковите получатели на дизелово гориво – "Селско стопанство" и "Транспорт", като най-рисковите обекти, са именно обектите попадащи в изключението на чл. 118 от ЗДДС – обекти, разположени на територията на различни предприятия (селскостопански дворове, транспортни, строителни и промишлени предприятия и др.) – т.нар. "ведомствени бензиностанции". Липсата на правна уредба, която да регламентира дейността на "ведомствените бензиностанции" и недостатъчната информация за използваните горива от тези обекти е причината приходните администрации да не разполагат с необходимите данни за осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол, пишат в своя анализ експертите от финансовото ведомство.

Сравнителният анализ показва, че общият брой на бензиностанциите за продажба на горива на територията на страната е 3105, при над 30 000 обекти за зареждане на горива - "ведомствени бензиностанции".

От МФ правят оценка на въздействието на промените в Закона за ДДС, които са влезли в сила от 1 януари 2015 и посочват, че очакват увеличение на бюджетните приходи от акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица. Загубата за държавния бюджет от укрити данъци по нерегламентирани доставки и продажби на течни горива се оценява на 1,1 - 1,2 млрд. лева, сочат данните.

Експертите предлагат пакет от седем мерки, които да бъдат заложени в изменения на Наредба Н-18 от 2006 година, която регламентира регистрирането и зареждането на течни горива за собствени нужди. Сред тях са препоръки всички обекти със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива и всички обекти с неподвижно прикрепени към земята резервоари или контейнери с капацитет над 1000 литра да бъдат оборудвани с нивомерна измервателна система и електронна система с фискална памет. /БГНЕС