"Ти, разбира се, днес си "Аз съм Шарли", нали?" - пита една позната. Да, но също така аз съм Ахмед. Втрещена е: "Какъв Ахмед бе, кой е този Ахмед?"

Ахмед Мурабет, полицаят, който се опита да спре убийците на журналистите от "ШарлиЕбдо" и беше убит. Тя е изненадана: "Олицетворяваш се с полицейската професия?!" Не, олицетворявам се с човека, който искрено, почтено се е опитал да живее с другостта, защото това вече е единственият начин да се защити животът.

Атентатът в парижката редакция е толкова брутално ужасен, толкова неприемливо жесток, че човек се мъчи да го оприличи на вече позната схема, за да си обясни какво, за какво и в името на какво е всъщност тази касапница. Автомати срещу моливи? Ислям срещу християнство? Фанатизмът срещу смеха? Шериат срещу демокрация? Непоносимост срещу толерантност? Цивилизация срещу варварство? Де да беше толкова ясно и така просто.

Само изглежда просто и ясно. В Париж - люлката на свободата, символа на многообразието, емблемата на християнската култура и цивилизация, с викове "Аллах е велик!" бяха разстреляни журналисти, също превърнали се в символ - на свободата на словото. Да разстреляш смеха на независимия човек на работното място на свободата на словото в града на толерантността изглежда като добре обмислена и набелязана мишена.

Само че по същото време в йеменската столица Сана камикадзе взриви кола пред полицейска академия, 50 души са жертва на терористичния акт. Нито са карикатуристи, нито са християни. Мюсюлмани са. Точно заради тях не бих окарикатурила Мохамед, ако ми беше работата да рисувам. Пророците не са жадни за кръвта нито на своите, нито на чуждите. Един нов и един стар свят са се изправили един срещу друг и религиите имат малко общо с това. Религиите не са опасни, опасни са тези, които ги употребяват. Проблемът никога не е в боговете, винаги е в парите. Опасностите не идват от вярата, те идват от алчността. Алчността ще измисли как да оползотвори екзекуциите в "ШарлиЕбдо", преди още кръвта на жертвите да е изсъхнала. Винаги е било така и това е не по-малко отвратително и по-малко жестоко от тези подивели от фанатизъм стрелци и резачи на глави, толкова слепи за истините, че са готови на всичко, за да ни върнат в мрака на отминали векове. Ето за какво е голямата битка - накъде да се върти земята, напред или назад.

Мисля, че никога повече от сега на народите не им се е налагало да бъдат по-умни от своите правителства. Ще ни доказват, че проблемът с тероризма може да се реши със силата на службите. Не изцяло, видяхме го вече с примери от Ню Йорк до летище Бургас. Ще ни убеждават да отстъпим част от човешките си права и личното си пространство в името на победата над тероризма. Обратното е: ако се откажем от личния си живот и пространство, тероризмът ще ни е победил. Ще ни говорят, че толерантността ни е виновна, ще я наричат толерастия, ще ни обиждат, че така нарочно си го търсим. Ще се наложи да отговорим, че истинската толерантност никога не е увреждаща за разлика от лицемерната. Ще ни представят производството и пласмента на оръжие като битка на доброто срещу злото. Ще ни уверяват, че безнадеждни войни може да бъдат спечелени.

И най-вече ще ни принудят да вдишваме страх. Страхливите хора ръждясват, те са най-лесни за управление. Живеем на ръб, от който дилемата все още изглежда "или християните, или мюсюлманите". Но не е.

Днес "Аз съм Ахмед", защото той олицетворява друга философия - и християните, и мюсюлманите. Или заедно ще оживеем, или заедно ще ни застрелят. /БГНЕС