Вече е ясно, че руският фюрер няма да се задоволи само с Крим, както малодушните европейски лидери се надяваха. В плановете му влиза източна Украйна – но не само.

Психологията на насилника винаги следва един и същи модел: той опитва с малко – и ако номерът мине, продължава. Всеки нов успех го захранва със самочувствие и усет за всепозволеност; той започва да вярва, че другите, различните, са слабаци, които могат да изтърпят всякакви издевателства. И продължава с насилието – а ако оглавява сатрапия, както е в случая – продължава с анексите и завоюването на територии.

Това става в момента – Европа, ХХІ век. Въоръжени мъже с еднотипни камуфлажни униформи и автомати АК-100, които са на въоръжение само в руската армия, атакуват обществените сгради в градовете на източна Украйна, развяват руски знамена, превземат местните милиции и раздават намереното там оръжие на проруски демонстранти, градят барикади по улиците, въвеждат КПП-та по шосетата, които да не допускат “съмнителни” автомобили на територията на овладените региони. Така е в Донецк, Луганск, Славянск, Краматорск, Красний Лиман и незнайно още къде. В Краматорск вече се водят сражения – съобщи вътрешният министър на Украйна Арсен Аваков – и стрелбата продължава.

Разбира се, Русия претендира, че става дума за местни “отряди за самвоотбрана”. И заплашва с всички средства Киев, че ако се противопостави на този тероризъм, ще избухне гражданска война.

Част от бунтуващите се сигурно са такива, но въпросът е кой ги стимулира, кой ги организира, кой ги снабдява с оръжие и униформи. Също: щеше ли да я има тази непосредствена заплаха от гражданска война, ако не беше анекса на Крим – който в момента въздейства направо като факел, способен наистина да разпали огъня на войната.

Очевидно сценарият на Путин е точно такъв: да избухнат сражения, да се пролее кръв в Източна Украйна – за да може тази пролята кръв да послужи за повод той да нахлуе там – в нещо като умиротворяваща мисия – и да анексира и източна Украйна, като освен всичко друго провали и изборите в страната. Да култивира хаос, недоверие и омраза в останалите украински градове, с което да предизвика рухване на сега управляващите – и евентуално овладяване на цялата страна от здравите проруски сили.

През това време тук, в България, се вихри кампания за това как сме малки и зависими – и как по никой начин не бива да подкрепяме санкции срещу Русия. Веят се и руски, и съветски знамена, а местните фюрерчета заплашват да свалят правителството, ако дръзне да подкрепи лошите империалисти от ЕС и САЩ. Управляващите манкират, крият се в миши дупки, говорят една пред своя народ, и друго – пред Расмусен и европейските лидери. Времето е кафяво – и можем нагледно да видим как Хитлер е дошъл на власт – и защо е причинил толкова много страдания на този божи свят.

Успял е заради страха. Заради мисленето, че злото се случва далеч от нас, че това случване не ни засяга. Че става дума за свирепо същество, което обаче може да се насити и да миряса. Че не трябва да се допуска намеса в случай, че някой не е съгласен с това – дори и да става дума за очевидни престъпления срещу мира и човечеството.

По този начин световните лидери премълчаха касапницата в Чечня, където загина към една четвърт от местното население. Интересно дали ще премълчават и ще се посвиват и сега, когато огънят на войната се разгаря и край техните граници.

Коментар на Едвин Сугарев