България не е отбелязала активност за защита на хората, които разкриват случаи на корупция. Това е записано в междинния доклад на Европейската комисия за България в областта на вътрешните работи и правосъдието. В документа е изтъкнато, че от българска страна не са докладвани никакви конкретни резултати за подобряване на сътрудничеството между органите, натоварени с борбата срещу корупцията.

В България са регистрирани 51 повдигнати обвинения, 20 окончателни присъди и 7 оправдателни присъди за корупция на високо равнище за периода 1 юли – 31 октомври миналата година. Страната ни е докладвала и за значителен брой планирани и внезапни проверки в централната администрация на съдебната система. Качествени данни за стратегията на проверките, техните приоритети и оценки на риска, обаче, не са били предоставени на Комисията. Ето защо тя не може да прецени доколко тези дейности са допринесли за ограничаването на корупцията на високо равнище у нас.

За периода 1 юли – 31 декември 2007 година в България образувани 48 досъдебни производства за нарушения, свързани с организираната престъпност, които са довели до завеждането на 21 дела и произнасянето на 24 окончателни присъди. В междинния доклад, обаче, се отбелязва, че въпреки положителната тенденция, не е бил предоставен качествен анализ на тези данни, който да покаже ефективността на съдебното производство и естеството на присъдите. За това пък анализ на самата ЕК сочи, че от 2000 до 2007 година е приключило само едно дело срещу високопоставена личност в България, а половината от останалите са все още на етап предварително разследване.

Ето и други констатации от доклада. Съществуващите в българския Наказателно-процесуален кодекс формални ограничения в досъдебната фаза възпрепятстват бързото протичане на съдебните процедури и често пъти водят до връщането на делата от съда обратно на прокуратурата. Дела по обвинения за корупция на високопоставени служители и дела срещу организираната престъпност са предмет на честни подобни връщания и дълги отлагания на процесуална основа. Българският Наказателен кодекс не степенува престъпленията и изглежда структурно остарял.

В доклада се привеждат данни, които са за периода 1 юли - 31 октомври 2007 г. Въпреки критиките за мерки за борба с рушветите по границите на страната и в местното самоуправление Брюксел отбелязва, че има постигнат значителен напредък. В същото време се изтъква, че безмитните магазини по българските граници с Турция и Сърбия и безмитните бензиностанции на българска територия все така се толерират, а в тях е отчетено “съществено” нарастване на оборота през 2007 г.

В тези магазини и бензиностанции се фокусират местната корупция и организираната престъпност, отсякоха от Брюксел. По втората проблемна област – борбата с организираната престъпност, в междинния доклад е записано, че трябва да се приложи стратегия за борба с организираната престъпност с особено внимание върху тежките престъпления и прането на пари. Междинният доклад е изготвен без преговори по съдържанието му с българските власти.

На много места в доклада за България е посочено, че властите в София не са предоставили на комисията всички необходими данни, което да позволи изготвянето на добра оценка на положението в рамките на процеса на мониторинг.

Червена точка получихме и за осигуряването на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, продължената реформа в съдебната система за засилване на професионализма, отчетността и ефикасността. По-сериозна забележка е направена за контрола върху ефективността на съдебния процес, за който според ЕК липсват надеждни данни и подходящ капацитет за качествен анализ. В извода се подчертава, че през първата година от членството си “България продължава да полага усилия за изправяне на слабостите, които биха попречили на ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на Европейския съюз”.

Докладът на ЕК е по-скоро положителен, смята министърът на вътрешните работи Румен Петков. Той подчерта, че партньорите отчитат в четири области напредък за страната ни. Грешка е, и то най-вече моя, че МВР няма достатъчно активен диалог с ЕК”, подчерта Петков. Министърът изтъкна, че координацията между двете институции трябва да стане редовна, което ще позволи към Брюксел да се подава целият необходим обем информация.

В настоящия доклад част от материалите, които дадохме на ЕК, не са отразени, но това не е фатално, каза още министърът. Той подчерта, че най-важното е МВР да убеди обществото в България и партньорите, че процесите в страната са необратими и системата работи. Като доказателства за това Петков посочи осъдителните присъди на бургаската наркогрупа, арестите на държавни чиновници на високо ниво, повдигнатите обвинения срещу прокурори и съдии.